От Лайпцигския процес в сибирските лагери

На 23 март 1954 година, след три десетилетия на емиграция и нелегално завръщане в България, преминавайки през арести и бягства от ръцете на полицията, след процеса за пожара в Райхстага и над шестнадесет години затвор в съветски лагери и изгнание, най-накрая се върнах в любимата си родина – България, конкретно в София. На гарата ме посрещнаха единствено моите най-близки роднини по тяхно желание: братята ми с техните съпруги и деца, двамата ми чичовци и моята стара майка. Тя дълго време ме наблюдаваше и накрая каза:
- Да не би да ме лъжеш! Това ли е синът ми?
Последния път я бях виждал през 1924 г., когато бях млад мъж с черна коса и очи. Сега обаче се връщах целият побелял, сякаш покрит със сняг... /Благой Попов/