Дърво за бесене на поет

Планината се покрива с облачни завивки,
слиза и кипи като лава - произлиза от вулкани.
Вятърът е леко дразнещ - носи мъгла,
сняг и зимни феи поглъщат смъртни лица.
Слънцето на хълма - рошаво, щипе и греми,
как да тръгна - влача ледена струя,
черните усои ми дишат – все още студени.
Ох, мили мои дни – последната група!
Бях ли тук – пях ли – лавата свлече вулканът?
Забравил ли ме Бог или съм в ледника?
Не зная какъв съм направен, Боже...
Между лед и лава – в ада или рая?
Лед тече - водички замръзнали капят;
птици идват птици, а аз оставам сам...
Странна птица — малък птичок.