Синьо и черно

"„Синьо и черно“ е едно от най-влиятелните произведения на Халид Зия. В центъра на романа стои темата за човешката съдба, обременена с песимизъм, любовни трагедии, раздели и разочарования.

След смъртта на баща си, главният герой Ахмед Джемил успява да завърши образованието си след много трудности. Животът го принуждава да търси работа, за да осигури прехраната на майка си и сестра си. Той пише статии за различни вестници и списания, дава частни уроци и превежда детективски книги. В един момент сякаш късметът му се усмихва – получава работа в един от големите всекидневници. Синът на собственика се жени за сестрата на Ахмед, което му носи надежди тя най-накрая да намери щастие. Но тази надежда бързо рухва – съпругът й Вехби ефенди се оказва груб човек с проблеми с алкохола. Един вечер той удря силно бременната си жена и тя губи детето си. Всичките усилия на Ахмед да спаси сестра си остават безрезултатни.

Отчаянието му става непоносимо. За да сподели мъката си, Ахмед посещава своя приятел от детството Хюсеин Назми, но вместо утеха научава ужасна новина - Ламия, неговата истинска любов, която не е искал да обвърже поради страх от нови страдания, скоро ще се омъжва.

Загубите - първо баща му, после сестра му и най-накрая Ламия - довеждат до дълбок душевен срив у Ахмед. Той унищожава всичките стихотворения, които е писал през живота си; те вече изглеждат бездарни и лишени от смисъл в очите му. Единственото решение остава бягството: взима със себе си майка си и отплава с първия кораб към неизвестна земя. Последният поглед към Истанбул показва как светлините постепенно угасват; синьото небесно пространство преминава в чернота. Така Ахмед Джемил остава сам сред тишината..."