Тъмната кула: Вихър през ключалката

Скъпи верни читатели,

Докато разсъждавах за редакцията на „22 ноември 1963”, отново започнах да се замислям и сънувам за Средния свят. Вече бях споделил приключенията на Роланд, Джейк, Еди, Сузана и останалите след напускането им на Изумрудения град до повторната ни среща в покрайнините на Кала Брин. Но какво ли е станало с тях през това време?

Имаше ми идея, че те може би са попаднали в централната част на ужасяваща буря... и постепенно в съзнанието ми започнаха да изплуват различни образи. Видях ездачи, появяващи се от облак жълт прах. Зърнах човешки глави приковани на колове. Успях да видя тресавища, пълни с опасности и ужаси. Научих достатъчно неща, които ме подтикнаха да разгледам повече детайли. В крайна сметка се върнах при моите приятели от ка-тета и резултатът е „Вихър през ключалката”.

Няма да разкрия какви приключения очакват Роланд и неговите сп companions; само ще кажа, че ще откриете неочаквани истини за Средния свят.

И още нещо: докато пишех тази книга, изключително много се забавлявах.

Стивън Кинг