Балканските войни

Двете балкански войни, които се провеждат между 1912 и 1913 година, често се разглеждат като предшественици на Първата световна война. През 1912 г. България, Сърбия, Гърция и Черна гора обединяват усилията си срещу Османската империя и я победят в райони като Тракия, Македония, Косово и Албания. Въпреки това през 1913 г. споровете около разпределението на македонските територии водят до нов конфликт - този път между България и нейните бивши съюзници. Кризата е белязана от острото противопоставяне между дипломатическите интереси на Австро-Унгария и Русия, което увеличава напрежението сред Великите сили и ускорява въоръжителните процеси в Европа. Изследването предоставя задълбочен поглед върху ситуацията на Балканите от 1878 до 1912 г., както и сложната динамика около двата конфликта. Войните са анализирани не само от стратегическа и тактическа гледна точка, но също така по отношение на драматичния им ефект върху гражданското население, особено мюсюлманите в европейска Турция. Това историческо наследство оказва дълготрайно влияние върху политическия и културния обмен между балканските държави; следите от него продължават да затрудняват интеграционните процеси в региона.

Еджидио Иветич произхожда от Пула (Хърватия) и неговите научни изследвания се фокусират върху историята на Югоизточна Европа, Венецианската република, Адриатика и Балканския полуостров.