Юруците

Книгата представлява опит да се разгледа историята на вече изчезнали номадски и подвижни пастирски общности на Балканите. През вековете юруците са били важна група, макар и по-малобройна в сравнение с околните "уседнали" народи през османската епоха. Те произлизат от номадски и племенни колективи от Мала Азия, които се установяват в Югоизточна Европа по време на османското завоевание и след него. Сред тях са предци на съвременните български турци.

Напълно оправдавайки названието си ("вървящи", "скитащи"), те преминават дълъг път – от основополагаща част на ранния османски режим до маргинализирана и сравнително изолирана група. "Юруците" представя портрет на тази общност чрез различни перспективи, места, времена и ситуации, използвайки взаимодопълващи се подходи: историко-реконструктивен и антропологичен анализ.