Изчезването на Есме Ленъкс

Единбург през 30-те години на XX век. Семейство Ленъкс се сблъсква с трудности, свързани с по-малката си дъщеря. Есме е откровена и нестандартна личност, която постоянно предизвиква обществото около себе си. Дори сестра й Кити, която я обича много, започва да губи търпение към нейните изблици. Необходимо е да се вземат мерки.

Много години по-късно в същия град млада жена на име Айрис Локхарт получава писмо, което я уведомява за наличието на пралеля в психиатрична болница и че скоро тя ще бъде изписана.

Айрис никога не е чувала за Есме Ленъкс, а единственият човек, който би могъл да разкрие повече информация – баба й Кити – е твърде потопена в собствените си спомени и не може да отговори на въпросите на внучката си. Какво ли е сторила Есме, за да прекара целия си живот затворена? И как така една личност може напълно да изчезне от семейната история?

“Есме... затваря устни, стиска гърло и кръстосва ръце; прави онова, което владее до съвършенство - нейният специалитет. Изпада в отсъствие и успява да се скрие от погледите. Дами и господа, моля ви обърнете внимание: важно е абсолютно неподвижно положение. Дори самото дишане може да сигнализира присъствието ви тук; следователно трябва само леко и плитко дишане – точно толкова колкото нужно за оцеляване.”