Сбогом на Берлин

Кристофър Ишъруд е американски писател с британски корени, роден на 26 август 1904 г. в Дизли, Чешир, Северна Англия. Той учи в Кристи Колидж, Кембридж заедно с поета Уистън Хю Одън, приятел от детството му, с когото поддържа връзка през целия си живот. Напуска университета без диплома; известно време изучава медицина и след това се присъединява към Одън в Берлин. Там живее и създава произведения четири години до навършване на 35 години. В книгата "Сбогом на Берлин" той разказва за опитите си в този космополитен град. Историите от него са адаптирани за мюзикълa "Кабаре", който впоследствие вдъхновява известния филм на Боб Фоси с Лайза Минели в главната роля. След идването на власт нацистите в Германия през 1933 г., Ишъруд се завръща обратно в Англия и по-късно се премества да живее в Калифорния, където получава американско гражданство през 1946 г.

"Сбогом на Берлин", вероятно най-значимият роман на Ишъруд, ни потапя във зловеща реалност още от първата част - "Берлински дневник". Известната фраза "Аз съм камера" символизира авторовия стил и характеристиките на разказвача: възприятията са пасивни, но не лишени от мнение; героят наблюдава повече отколкото действа активно.

Германците го наричат "Хер Исивоо", а той фокусира вниманието си върху четирима персонажи - Сали Боулз, Питър Уилкинсън, Ото Новак и Бернхард Ландауер - представители на т.нар. “изгубени”, каквато е била озаглавена първоначалната незавършена версия на романа. Според Ишъруд тези хора са такива, които обществото отбягва.

Романът приключва с друг "Берлински дневник", където зверствата извършвани от нацистите стават все по-забележими и читателят осъзнава края – бурята наближава и ще унищожи героите, които авторът дълбоко обича.