Кучешки разкази

Аз съм най-верният спътник на човека. С него съществувам отдавна, преди да се появят конете, виното и хлябът. За сравнение: той е опитал вкуса на прославените маслини, описани в Библията, едва през последните осем хилядолетия. Аз направих своя избор преди 15 000 години. Интуитивно усетих, че човекът е най-перспективният бозайник. Не той избра мен – аз го избрах за свой приятел. Никога не съм се колебал относно правилността на това решение.

Аз съм единственото истинско нещо в живота му... Само аз мога да запазя у него детската невинност до дълбока старост; хамстерите, папагалите и рибките от аквариума не могат да му дадат такова чувство.

Тъжно ми е и ме боли да наблюдавам как моят най-добър приятел върви назад вместо напред, ставайки все по-раздалечен от себе си. Човекът губи човечността си, но моята любов към него остава неизменна.

Ако генното инженерство успее да произведе куче с омраза към стопанина си така както само човек може да мрази друг човек, то тогава всичко ще приключи.