Подвижен хоризонт

През 1990 година Даниеле дел Джудиче започва дълга експедиция в Антарктика. Споделяйки своите преживявания, той си припомня и записките на други полярни изследователи като Скот, Амундсен и Дьо Гомери, много от които са изчезнали или не са станали известни. Те преминават през корабокрушения, заседават за месеци сред ледовете или се сблъскват с различни трудности. Отчаянието им е почти осезаемо, колебаейки се между смелостта и фатализма, достигащи до границата на лудостта. Дел Джудиче тръгва от Сантяго и продължава на юг към Пунта Аренас преди да навлезе в безкрайната Антарктида. Визуалността на разказа не пречи на неговата динамика; обаче преодоляването на географските бариери е само началото. Сред равнините, хребетите и ледовете в далечния Юг се откриват пространствата на паметта – спомените за минали жители и изследователи. Гласът му ги събужда и връща обратно в настоящето, а авторът уверено се ориентира в тяхното многогласие чрез знанията и историите им с перспективата на един "подвижен хоризонт".