Асамтой

Етгар Керет, роден през 1967 година в Рамат Ган, е най-популярният израелски автор от своето поколение. Той има особена привързаност към творчеството на Гогол, Бабел, Башевис Зингер, Кафка и Вонегът, както и към хумуса и „безтегловността на писането“. Любовта му към героите в неговите произведения и ексцентричното му семейство са очевидни в цялото му творчество. Керет е създател на пет сборника с разкази, които са публикувани в 35 държави, а също така пише комикси и сценарии. Сред многобройните награди е Платинената награда от израелската Асоциация на издателите (получавал я е няколко пъти), отличието за най-добър чуждестранен писател от Централната градска библиотека в Санкт Петербург (през 2010 г.) и кавалерската степен на Ордена за изкуства и литература във Франция. Освен това той получава Златна камера от Кан през 2007 г. за филма "Медузи", който е направил със съпругата си Шира Гефен.

Неговият дебютен сборник "Асамтой" (измислено име, което при произнасяне звучи като "Аз съм той") се появява през 2002 година; заглавието идва от най-дългия разказ в книгата – посветен на баща му. Докато първата история "Шишко" представлява признание за любовта му към жена си, друга важна история - "Говорящата риба" - резонира дълбоко с автора самия. В интервю той споделя: „Този образ носи голяма сила. Докато рибата е под вода не може да говори; извън водата обаче не може да живее. За една говореща риба всякакъв опит да се изрази е трудност с фатални последствия.“ Според него писането наподобява този процес: „Не мога да твърдя че всички писатели изпитват такова чувство, но лично аз се чувствам точно като говоряща риба.“ Най-новите произведения на Етгар Керет включват сборника „Изведнъж на вратата се чука“ (2010) и предстоящото заглавие „Неискрено ваш“ (2013), което ще бъде компилация от есета публикувани международно.