Гнездото на окаяните

„Гнездото на окаяните“ е последният роман на Решат Нури, в който чрез изповед се разказва тъжната съдба на най-младия член от заможната фамилия Коджабаш, близка до султан Махмуд II. Историята проследява драматичния живот на младия Коджабаш през годините преди и след Първата световна война, включително краха на Османската империя и възхода на младотурците под ръководството на Кемал Ататюрк. Той расте в комфортния конак на семейството си и получава добро образование, но физическата му характеристика - непропорционално голямата глава (оттук произлиза и фамилното име) - създава у него комплекси и го кара да се затвори в себе си.

Въпреки това любовта не го заобикаля. Влюбен е в прекрасната Месруре, която първоначално не може да приеме чувствата му. Но с времето духовността му я впечатлява и тя започва да свиква с него. С помощта на обширните си познания по източна поезия успява да спечели одобрението й баща ѝ; така тя решава да се омъжи за него, но съдбата има други планове...

Романът разглежда теми като любовта, разпадането на една богата фамилия и опожаряването na техния дом, както и живота извън социалните норми. В крайна сметка завършекът носи щастие, макар че е доста необичаен.
Авторът заключава: „Човек какъвто е в детството си остава такъв дори когато остарее – той трябва здраво да хване живота.“