Да убиеш бащата

Джо Уип живее заедно с майка си и не е запознат с баща си. Единственото, което го вълнува, са фокусите. В един момент майка му му предлага да се премести от дома им, за да може тя да поддържа отношенията си с поредния партньор. Джо се установява в мотел, където среща известния илюзионист Норман Терънс и неговата спътница Кристина. Между тях възниква любовен триъгълник на фона на покер игра, изпълнена със задължителното блъфиране. Освен това Джо развива късен едипов комплекс и нетърпеливо очаква момента „да убие бащата“.

В книгата „Да убиеш бащата“ Амели Нотомб ни въвежда в концепцията за „съвършения блъф“. Тя го описва така: „Съвършеният блъф е подобен на фокус. Заедно с читателя следваме една история, изживяваме определени чувства и към края осъзнаваме, че сме били водени по погрешна посока – всичко всъщност е било за нещо съвсем различно. Всичко това се случвало пред нас; нищо не е било скрито – просто ние не сме успели да го видим.“

Какво точно сме пропуснали в „Да убиеш бащата“? Вероятно всеки читател ще открие различни детайли.