Heidegger et la question du temps

Въпросът, който Мартин Хайдегер поставя пред цялата западна традиция, е свързан с разбирането на основния му концепт – битието. Чрез осъзнаването, че времето е ключовото измерение за нашето схващане на битието, той демонстрира, че философията произтича от съществуването на такова битие, което не може да бъде възприемано като центрирано само около себе си – каквато е тенденцията в модерната философия след Декарт. За него въпросът за времето не представлява просто един от многото философски проблеми; напротив, той е единственият път към разбиране на това какво означава да бъдеш човек. Със задаването на въпроса относно връзката между битието и времето, Хайдегер осъществява "революция в начина на мислене", която изисква признание за съществената ограниченост както на човека, така и на битието. Подчертавайки историческия аспект в развитието на философската мисъл, той показва невъзможността тя да се разглежда като чиста теория и подчертава необходимостта от ангажимент със самото съществуване - ангажимент, който я прави уязвима към грешки. Само с такава перспектива можем да разберем политическите позиции на Мартин Хайдегер; това обаче не трябва да се тълкува като оправдание за тях.