Инспектор Агаин: Часова разлика

Преди около двадесет години съдбата ми донесе среща с изключително интересен човек. Срещнахме се в самолета и за час и половина, колкото трае полетът от Виена до София, успяхме да открием поне десет общи познати. Продължихме да поддържаме контакт благодарение на тях. С времето той започна да споделя някои любопитни случаи от своята работа като криминален инспектор. Не го правеше без причина; избираше историите си според актуалността им и с тях подкрепяше своите виждания. Говореше спокойно и тихо, акцентираше на най-същественото, без да навлиза в ненужни детайли. Никога не назоваваше имена. Безспорно притежаваше талант за писане.

Всъщност, необичайният ми приятел не приличаше на типичния полицай – мразеше оръжията, отблъскваха го насилието и беше крайно аполитичен. Цени малките радости - изгрева на слънцето, студено бяло вино или хубава пурета. Обожаваше жените във всичките им форми. Почина внезапно в дъждовен ден; погребахме го скромно. Тогава реших да запиша историите му така, както съм ги запомнил. Вероятно има много фактически неточности; моля читателят за разбиране!