Тамбос

Людмила Миндова пише на границата между личното и политическото, в пространство, където болезнените срещи изглеждат единствено възможни днес. Тук историята сякаш „излиза от релси“ пред мен, а тези, които „разпродават детството ми за жълти стотинки“… излъчват гняв и крехкост, уязвимост и съпротива. Тази етика и поетика са повече средноевропейски отколкото специфично наши. Освен това ни представя внезапни чудеса от ежедневието като в любимото ми кратко стихотворение „Облак“.

Георги Господинов

Сборникът със стихотворения на Людмила Миндова обединява политически и социални теми с лиричен подход. С прецизност тя анализира околния свят, разчленявайки го на шокиращи и вдъхновяващи елементи, докато му придава душа и смисъл с огън, който не подлежи на обичайна класификация. В едно от най-известните си произведения – „Лимоните“, Еудженио Монтале говори за трепета преди разкритие на велика тайна. Людмила Миндова нарича този трепет „тамбос“ – гръцка дума означаваща "учудване" или "смайване". Докато Монтале спира преди да познае тайната в „Лимоните“, то в “Тамбос” удивлението присъства както преди познанието, така и след него. Това носи тъга, но също така ярост, сила и ново учудване.
Нева Мичева