Борджиите

Ренесансът процъфтява, а папата играе ролята на влиятелен държавник и съдия за крале и императори. Въпреки това, по времето на Родриго Борджия, който става известен като Александър VI, Светият престол никога не е бил толкова изпълнен с корупция и разврат. Неговият незаконен син Чезаре Борджия се утвърдил като мощен военачалник, докато дъщеря му Лукреция става истинска принцеса на Ватикана. Тримата съставляват зловещо трио, което остава на папския престол в продължение на единадесет години – своеобразна пародия на Светата Троица. С помощта на отрова и интриги те натрупват значително богатство и власт, отдавайки се на разпуснатост.

„Борджиите” представлява документална биография за този прочут род с кървав отпечатък в историята вместо художествен роман от автора на „Тримата мускетари”. Александър Дюма е сред първите изследователи, които изучават историческите документи относно Борджиите и написват труд върху тяхната история. Вместо да следва обичайната практика да интерпретира фактите свободно, той действително систематизира информацията около фигури като папа Александър VI и неговото семейство – Чезаре и Лукреция Борджия.

Ренесансът ражда не само велики художници като Леонардо да Винчи или Микеланджело; той също така носи войни и беззаконие. Италия през този период е разделена между различни републики и херцогства в конфликт помежду си - лесна мишена за чужди нападения. Папството обаче стои над всичко; признанието от него определя политическата карта в Европа.

Дюма акцентира върху периода 1492-1507 г., когато настъпването владее във възхода до падението на Чезаре Борджия. През тези петнайсет години семейството извършва множество злодеяния – убийства, скандали свързани с кръвосмешение... Те елиминират враговете си чрез отрова или убийци под прикритие.

Александър VI проявява умения както в управлението си така и в манипулацията със смъртоносни средства - например ключове намазани с отрова или пръстени със скрити механизми за убиване.
Лукреция получава важна длъжност губернаторка над Сполето благодарение на подкрепата й от баща й; статутът й расте до степента тя вече да бъде придружавана единствено от най-влиятелните личности Римската церква.

В крайна сметка много хора остават невидими жертви под влиянието амбициозността насочена към властта у тримата членове — Александър VI , Чезаре , Лукреция Борджия .