101 далматинци/ Златни детски книги

До неотдавна в Лондон живеела млада двойка далматински кучета, наречена Понго и Мисис Понго. След сватбата си, Мисис добавила името на Понго към своето, но повечето хора я наричали просто Мисис. Те се радвали на компанията на любяща човешка двойка – мистър и мисис Душкинг, които били мили и послушни, с умствен капацитет почти равен на този на кучетата. Далматинците отлично разбират различните звуци: например лаят за "Искам навън!", "Пуснете ме вътре!" или "Кога ще ми поднесете обяда?". Когато не успявали да разберат какво искат техните стопани, често се досещали по изразителния поглед или нетърпеливото потупване с лапа.

Злобара Де Мон замислила да направи палто от кожите на малките далматинци, което щяло да бъде в тон с нейното черно-бяло оперение. Но тя срещнала грижовните родители Понго и Мисис заедно с добрите си собственици – мистър и миссис Душкинг. След много приключения те успели да надвият злото и освободили 99 малки далматинчета.

Взаимоотношенията между двете млади двойки - Душкинг от една страна и Понго с Мисис от друга - са показани чудесно. Чувствата им често съвпадат напълно вероятно защото образуват сплотено семейство. Идеята е намекната така: не хората притежават кучетата, а обратното – кучетата владеят хората; това води до редица комични ситуации в книгата със забавни моменти, които предизвикват смях у всеки читател.

Независимо от голямото изпитание пред семейството, то успява да победи злодеяние чрез единство и усилия в борба против Злобара. Романът подчертава класическото правило за победата на доброто над злото.

Компания „Уолт Дисни” адаптира историята в анимационен филм премиерен на 25 януари 1961 г., който става десетия най-успешен филм през годината и един от най-популярните филми през десетилетието.
След това последвали още четири анимационни версии през 1969 г., 1979 г., 1985 г. и 1991 г.
По-късно била заснета игрална версия със Злобара (Крюела), играна от Глен Клоуз.