Моят замък

Доди Смит (1896-1990) е родена в Манчестър, Англия и се утвърдила като драматург, романист и писател за деца. През 1939 година тя заминава за Съединените щати с мениджъра си Алек Бийсли, който по-късно става нейният съпруг. В този период Доди вече е спечелила признание в театралната среда с редица успешни пиеси преди да навърши четиридесет години. Въпреки това, тя отказва да пише сценарии за Холивудски филми, тъй като не харесва контрола на студията върху творците. Вместо това, под влияние на носталгията по родината си, решава да напише комичен роман. Процесът на писане е труден - здравословното й състояние я принуждава да преработва всяко изречение многократно, но все пак романът получава невероятно бърз успех след публикуването му през 1949 г., когато "Моят замък" достига тираж от над милион копия.

Сюжетът разказва историята на 17-годишната Касандра, която живее със своята красива сестра Роуз и ексцентричното семейство в полуразрушения им замък. Чрез дневника на Касандра читателят може да проследи любовните интриги и приключения в живота на семейството.

Филмовата адаптация на "Моят замък" от BBC с участието на Ромола Гари стана един от най-популярните английски филми. Освен всичко друго, Доди Смит е известна и със своето произведение "101 далматинци". Когато през 1960 г. студио „Дисни“ придобива правата за анимационния филм въз основа на краткия й детски разказ, никой не предполага как ще се превърне той в класика.

В литературата обаче "Моят замък", въпреки че е написан от погледа на едно момиче на седемнадесет години, получава висока оценка от критиците като сериозно литературно постижение. Доди Смит дори беше призната за авторката с най-вълнуващото начало в романовете до момента.

Цитати относно книгата включват мнения от различни известни личности: Дж.К. Роулинг я описала като една от най-харизматичните разказвачки; Доналд Уестлейк отбелязал свежестта й; Ерика Джонг я нарекла приятен роман за първата любов; а списание Entertainment Weekly хвалило непреходността й.

Критикът Инграм заявил колко блестяща остава книгата дори след пет десетилетия след публикацията си; Лос Анджелис Таймс поздравили завръщането й след дълга отсъствие както ценно събитие изпълнено с остроумие и искреност.