Другите и моя милост

Зная за един човек, който наистина ме дразни. Той твърди, че винаги трябва да се отдалечаваш от масата с чувство на глад. Както му обясних веднъж, не можеш да станеш гладен след хранене, ако преди това не си седял на масата без апетит; което всъщност означава, че ти постоянно чувстваш глад. Той прие моето мнение и каза, че именно такава е концепцията - винаги да имаш желание за храна.

"Повечето хора," обясни той, "стават от масата напълно нахранени. Това е менталитет, който вреди на храносмилането." Според него правилният подход е непрекъснато да мислиш за ядене.
- Какво точно имаш предвид под "това"? - попитах аз.
- Имам предвид онова, което казвам - уточни той. - Аз самият ставам от закуската с голям интерес към обяда и после пак очаквам вечерята. Лягам си готов за нова закуска. Очакването е отличен помощник в процеса на храносмилане. Смятам себе си за лакомник с добро настроение.
- Така изглеждаш – забелязах аз. – Говориш като попова лъжичка! Има ли други неща в живота ти?
Какво ще кажеш например за семейството или патриотизма? Защо не си позволиш да се нахраниш добре и временно да укроти глада; дай си шанс да помислиш по различни теми.
- Как можеш изобщо да мислиш – контрира той –, когато стомахът ти е неспокоен?
- А как можеш въобще да разсъждаваш – отвърнах аз –, когато целият ти ден преминава в грижа само за стомаха? Не живееш нормално; ти просто обслужваш собствените си нужди... И двамата започнахме все повече да се ядосваме и забравихме любезността помежду ни: Нямаш нито един спокоен следобед през седмицата! Здравословното състояние ми изглежда стабилно у теб, но такъв живот водят и затворниците в Портланд — те също никога не страдат от проблеми със стомаха!