Как да се бъркаме в чуждите работи

"- Не те упреквам, ако темата за Коледа ти е омръзнала толкова, колкото и на мен - каза приятелят ми Б., който работи като редактор на списание. - Веднага щом успея да се отърва от коледните издания в съзнанието си и празникът напусне редакцията, започва истинският ужас вкъщи. Моята любима съпруга пести средства, за да ми купи скъп подарък, който не желая. Ема ще ми подари акварел, който сама е нарисувала. Прави го всеки път. Няма нищо лошо в това, освен че очаква да го сложа в хола. Видял ли си акварелите на братовчедка ми Ема? - попита той.
- Смятам, че да - отвърнах аз.- Няма какво повече да обмисляш - сряза ме той ядосано. - Те са незабравими.
Приятелят ми сякаш говореше на целия Пикадили Съркъс.
- Защо хората правят такива неща? - запита той.- Дори любителите художници би трябвало да имат поне малко здрав разум. Не виждат ли какво става? У дома има една нейна картина в коридора. Окачих я там само защото светлината е по-слаба. Тя я нарече "Блян". Ако беше решила да я кръсти "Кошмар", може би щях да разбера посланието й.
Попитах я откъде е взела вдъхновението си и тя сподели, че един вечер видяла такова небе в Норфък. Боже мой! Защо тогава не затвори очи и не се прибра вкъщи зад завесите? Ако аз бях наблюдавал такова небесно явление в Норфък, веднага бих хванал първия влак за Лондон. Допускам, че бедното момиче просто не може да игнорира подобни гледки, но защо трябва непременно да ги рисува?
- Предполагам някои хора смятат рисуването за необходимост – добавих аз.
- Добре де, но защо точно на мен трябва да подаряват творенията си? – възрази той без никакъв подходящ контекст."

Из разказ с едноименния заглавие