Живот и песен. Автопортрет + приложен CD

Петър Райчев е роден на 9 март 1887 година във Варна. От ранно детство проявява любов към пеенето, вдъхновяван от майка си, която изпълнява народни песни с прекрасен глас. Като ученик в прогимназията се присъединява към църковния хор, ръководен от Добри Христов. След завършването на гимназията заминава за София и започва да учи литература в Университета и живопис в Рисувалното училище (сега Художествена академия), където е под наставничеството на Иван Мърквичка. В същото време работи с Чудомир по рисунки и карикатури за вестник „Барабан“, подписвайки се като Пиер, а също така участва и във „Българан“ със своите художествени творби.

За първи път Петър Райчев излиза пред софийската публика по време на концерт в Рисувалното училище, проведен в "Славянска беседа", където му правят впечатление известни оперни артисти като Константин Михайлов-Стоян и Иван Вульпе. Той получава съвет от Михайлов-Стоян да вземе частни уроци при Вульпе, тъй като тогава няма консерватория у нас. През 1908 година заминава за Московската консерватория, откъдето печели една от трите предоставени стипендии сред общо 40 студенти. Завършва я успешно под ръководството на прочутия италиански професор Умберто Мазети за три години вместо осем и получава златен медал.

Вместо веднага да постъпи като солист в Болшой Театър, той решава да продължи обучението си в Италия с помощта на двугодишна стипендия от театъра. През 1912 година се премества в Неапол, където работи със знаменитият педагог Фернандо де Лучия.

След няколко месеца работа де Лучия препоръчва Райчев за театралната сцена "Сан Карло" в Неапол; там той постига значителен успех с ролите си във „Бохеми“ и „Риголето“. По-късно заменя боледуващ тенор при гастролираща италианска трупа през представленията на "Ковънт Гардън" Лондон - неговият успех води до нови предложения за участия там.

Между 1914 г. и 1920 г., Петър Райчев основно работи Русия – Москва, Санкт Петербург и Киев; редовно посещава Оперната студия на Станиславски през този период.
През 1920-та напуска Русия завинаги и се установява трайно Милано като един от водещите тенори в Театро “Алла Скала”, гастролирал активно из цяла Европа.
Той има честта да пее под диригентските палки на много уважавани музиканти както Артуро Тосканини.

Райчев разполага с обширен репертоар включително над 80 роли , а освен това записва множество грамофонни плочи . Често участва не само като певец но вече след19419г.,придобива популярност йкато режисьор .

По времето когато приключил своя успешна международна кариера , той се връща обратно Българии през1936 годинa ,задейства уникална инициатива относно развитиeтo нa българското оперное искуство стана основател точно тук.В качеството му преподавател по оперен вокал дори съдействал по наложили те направления Русене окръжните опера(1949) & Пловдивската опера(1953).

Петър Райчев почива внезапно навечериета о30 август1960г.sofiq