Аврамови хроники

Имената, времевите периоди и събитията, които са описани в книгата, са действителни. Не съм направила никакви изменения в информацията, която придобих по време на написването на този роман. Процесът започна през 2006 година. В продължение на почти две години не успях да напиша нищо друго освен историята за Халил и Гюлтен, Нуртен и Мустафа. Страхувах се, че повече идеи няма да дойдат при мен. Но след осем години успях да завърша тази разказ.

Само чрез приемането можеш да вървиш напред. Единствените евреи, с които имам контакт и които бяха жертва на онези времена, са Данка и Ертман Преис. Те живееха близо до нас в Брацигово и баба ми ги водеше у дома си за гости. Посетила съм Освиенцим и познавам хора, били партизани. Събитията от възродителния процес между 1984-1985 г., наблюдавах отблизо като ученичка в десети клас. Имах приятелки от турски произход от Нова махала и знаех какво преживяват те – виждах ги как стоят сгушени около печката в класната стая без желание да седнат зад чиновете си; после отсъстваха от училище вероятно около месец – не помня дали записваха отсъствията им. Ако някога Нигяр, Севгинар или Сюзан прочетат това произведение, нека знаят че ги помня добре.

Спомням си голямото преселение през лятото на 1989 г., когато цели населени места опустяваха – хората тръгваха към Турция с надеждата да се връщат само по време на избори. Написах този роман с убеждението, че всички ние сме част от една планета независимо от етническия произход или цвета на кожата ни; ние сме равни - просто хора.