Алефът

Светът, който невидимо съществува паралелно с нашия, притежава свой собствен времеви и пространствен контекст. Той представлява тъканта, от която са изтъкани седемнайсетте разказа в сборника „Алефът“. В него се преплитат теми като религията и науката, смъртта и безсмъртието, съдбата, мистерията, лабиринтите и сънищата, играта с двойниците и огледалата – познатите символи от любимия ни сборник „Измислици“ на аржентинския автор.

Борхес е виртуоз в кратката проза. Подобно на сферата в дома на Данери от едноименния разказ, всяка "измислица" цели да заеме минимално пространство при опит да обхване цялото вселенско богатство – безкрайността дори включително Бог. Както отблясъците на Алефа са неограничени по брой, така и многото интерпретации на словото нямат край. Именно затова читателят ще намери множество възможности за анализиране и взаимодействие с целокупното човешко знание в тази книга; тя заедно със „Измислици“ стои сред най-значимите произведения в световната литература.