Летопис на клисавото време

След записването на бурните и несигурни периоди от нашата дълга история, агресивното настроение отново е обхванало иначе мирния тълмач на чужди различия Румен Стоянов. За да определи най-накрая настоящето ни, което по-правилно би могло да бъде наречено належащо, той умишлено оставя зад себе си досегашните повърхностни метафори и ги заменя с образи от тестомесенето, производството на хляб и печенето на тухли. Хлябът става клисав, когато не е достатъчно изпечен – тиклав или глетав; а кирпичът – когато е мокър и лепкав. Връзката между тези явления не само че е очевидна, но също така може да се усети физически - времената, които сами оформяме за своето живеене, наподобяват самун хляб, приготвен от неопитен хлебар; сградите им са изградени от неподходящи строителни материали. Такъв хляб не осигурява нужната хранителна стойност, а конструкция направена с такива тухли бързо се разпада.

Пламен Хаджийски