Храмът на болката

Пеями Сафа (1899-1961) е роден в Истанбул и е син на известния поет Исмаил Сафа. Започва да работи в сферата на пощата още на тринадесет години, което го принуждава да прекъсне образованието си, но през целия си живот продължава самостоятелното си обучение.

В периода между 1914 и 1918 година той упражнява професията учител, а след това, до края на живота си, се посвещава на журналистиката във вестник. Заедно с брат си Илхами основават собствен вечерен печатен орган с името "Двадесети век".

В своето произведение Пеями Сафа разказва историята на един болен младеж, който страда от самота и детска ревност в любовта. Той описва безкористната привързаност на една девойка и нейното стремление към щастие. Авторът размисля върху мечтите на човек, дълбоко потопен в желанието да вярва в истината и добротата въпреки страданията му зад суровите стени на болницата.