Сонети (двуезично издание) -твърда корица

В целия свят 400-годишнината от кончината на Шекспир предизвиква нови интерпретации и поредни преводи на творчеството на Великия бард. Сонетите му продължават да бъдат един от върховете в сонетната традиция, не само в Англия, а и глобално. Те представляват истински литературен паметник, част от чудесното наследство на човечеството. Сто петдесет и четири сонета на Уилям Шекспир вече четири века очароват читателите и вдъхновяват критиците със своята красота – изразяваща елизабетинското поетично изкуство – както и с тяхната мистерия. Както при съвършената музика, така и в поезията тези произведения позволяват безброй тълкувания и адаптации.

След първоначалния успешен превод на Владимир Свинтила, последван от изтънчения превод на Валери Петров, както и по-малко известните версии на Борис Мархолев и Евгения Панчева, Кирил Кадийски предлага иновативен подход към оригинала. Той започва работата си след като е трансформирал почти всички значими майстори на сонета: от Франческо Петрарка до символистите.

Докато предходните преводи са насочени към все по-висока точност, Кадийски залага именно там за основа – точността – но се стреми да достигне автентична поетичност. Чрез абсолютна вярност към текста той създава поезия, която резонира с шекспировото разбиране за света; такова възприятие би било немислимо извън неговата историческа обстановка.

Шекспир остава ненадминат в ролята си като велик поет, но през вековете представянето му често премахва определени черти у оригинала за сметка на разкрасяване. Зад привидно грубоватата структура на шекспировата лексика лежи неподправена художественост. Новият превод възстановява прелестта присъща за оригинала.

Професор Людмил Димитров коментира този труд в послеслова си: „Преводът на Сонетите е най-сериозният проект сред переводите – висшето художествено постижение за Кадийски.“ Самият автор притежава опит с експериментални сонети в собственото си творчество; той демонстрира виртуозно владеене техники при подхода си към корпусa от 154 произведения като взима под внимание най-новите открития относно Шекспиризма. В контекста това означава не просто повторение или преизговаряне; тук става въпрос за пресъздаване многопластовия смисъл заложен във всяки един стих чрез мелодичността и естествеността българския език предоставя.