Ей, народ поробен, що си тъй заспал?

Стефан Стамболов (31.01./12.02.1854 - 18.07.1895) е забележителен политик и държавник, заемал поста председател на Народното събрание и министър-председател на Княжество България, който оказва значително влияние в периода след Освобождението. В младежките си години циганка му предсказва, че ще стане "голям човек", но ще завърши живота си "на улицата". Това пророчество сякаш определя целия му житейски път. Роден в Търново, той учи в Духовната семинария в Одеса, а след завръщането си се включва активно сред българските революционери. Става апостол на Търновския революционен окръг и организатор на Българското опълчение, както и на Кресненско-Разложкото въстание. Политическата му кариера го издига до най-високите позиции в държавата; по време на неговото управление страната преживява значителен икономически растеж, но той внезапно губи всичко и година по-късно е жестоко убит в централната част на столицата.

Неговото име остава запечатано не само в историческите книги, но също така влиза и във българската литература. По времето на националноосвободителните борби стихотворенията му вдъхновяват народа ни – те са запомнени от много хора и се разпространяват устно между поколенията. Стамболов е "съвместен автор" с великия Ботев; тяхната книга „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” оказва силно въздействие върху българите през онези времена. Неговият талант да пише ясно, директно и вдъхновяващо оставя дълбок отпечатък у читателите; думите му резонират с всеки родолюбец.

Интересното е, че ако разгледаме тези поетични текстове през призмата на съвременността им придадем нов смисъл – като критика към безразличието на настоящия българин към обществените проблеми или търпимостта му спрямо трудностите.
Тази публикация спечели конкурс организиран от Министерството на културата.