Сцената е моят дом

"Имало ли е, или не е имало?
През 1963 година започнах да работя в театъра...
Първоначално на шега, за един сезон. А се оказа – завинаги.
Но всъщност, дали наистина завинаги? Вече толкова години съм далеч от сцената.
Моят втори театър “Възраждане” бе жестоко унищожен и ние упорито устоявахме на трудностите през годините.
А първият ми театър – Бургаския – напуснах самостоятелно.
Спомените от миналото стават все по-ярки. Колкото повече остаряваме, толкова по-често поглеждаме назад.
Тази книга представлява моят поетичен дневник относно любовта ми към сцената. Тя съдържа спомени за опитите ми в драматургията, режисурата и песните за деца и възрастни. Написал съм близо тридесет пиеси, почти всяка от които е свързана с поезия и музика.
Не всичко публикувам тук – нямам достатъчно време и възможности да възстановя всички песни, арии и дуети...
Реших да включа двата си анализа на “Хамлет” и “Чайка” – провокативни постановки, които (о колко много години минаха!) предизвикаха силна реакция сред критиката.
Надявам се някой ден да напиша голямата си книга за театралния свят през тези години, когато сцената беше моят дом.
Дано времето ми позволи..."

Недялко Йорданов