Въоръжението и снаряжението от българското средновековие /VII-XI век/

Несъмнено, появата и напредъкът на въоръжението отразяват т.нар. „тъмна“ страна на човешката същност. Въпреки това, е важно да се признае, че усъвършенстването му през вековете е вдъхновило и развило творческите способности и фантазията на хората.

Смятам, че представената монография може да бъде определена като важна книга. Значителен успех в нея е систематизацията на известните артефакти от ранносредновековното българско оръжие и снаряжение чрез разработването на типология за различните видове. Предложената структура има потенциал да стане стандартна за всички автори, които в бъдеще ще публикуват подобни находки; именно тук виждам основния научно-приложен принос на труда. По своя характер монографията функционира като сборник (корпус) на българското ранносредновековно въоръжение и снаряжение. Структурно и по обем тя може да се сравнява с аналогични обобщаващи изследвания, публикувани за съседни региони – Русия, Словакия и Полша. Така България достойно влиза в международната научна дискусия.

Като резултат от стогодишно натрупване на археологически данни, настоящият труд има потенциала да служи дълго време като основен справочник. Освен това той може да се разглежда и като първа част от планирано бъдещо изследване, което ще включва оръжията от времето на Второто българско царство.
Ст.Нс.д., доц.д-р Рашо Рашев