Цветът на луната

Родена съм на Крит, в малко селце близо до Ханя. Баща ми беше преподавател, а майка ми - романтична душа, която обичаше да чете книги, да слуша музика и да събира цветя от полето. От баща си наследих уважението към хората, докато майка ми ме насочи към света на мечтите и приказките. Всъщност основната роля в моето възпитание изигра баба ми - мъдра и смела жена, която въпреки загубата на двама синове по време на Втората световна война и Гражданската война, успя да ме научи на нещо важно: как всяка сутрин да наблюдавам изгрева.

В нашия дом се случиха много трагедии - смъртни случаи, затворнически истории и бежанство. С две думи, преживяхме почти цялата нова история на Гърция и това остави дълбоки следи у нас.

Много рано в мен се появи желанието за бягство. Откогато помня себе си, винаги търся начин да избягам... И все пак постоянно се връщам обратно в червената къща между дърветата и цветята – дома на родителите ми!

Следвах журналистика и работих като репортер няколко години. Един ден осъзнах: "Живей истински!" И точно това направих. По време на тази борба спечелих много неща и понесох загуби – но такъв е животът!

Накрая литературата завладя сърцето ми. Започнах да пиша още в началното училище; първото ми произведение беше любовно писмо до Бога. Честно казано, опитвах се активно да избягам от наложеното изкуство; винаги го чувствах като тежък товар върху мен… Но така или иначе не успях напълно.

Първата моя книга "Червената къща" написах когато бях двадесетгодишна. След нея последваха творби като "Бора", "Цветът на Луната", "Скъсаната сламена шапка", "Аман-аман" и "Гаргите".

Ако питате дали знам защо съм тук сред вас, ще ви кажа искрено: Да! Знам – за да посея ягоди върху купчина тор!
Алкиони Пападаки