Специфика на българското "дисиденство"

Доц. д-р Наталия Христова е преподавател по съвременна политическа история и история на модерната българска култура в Нов български университет. Дълги години тя работи в Института по история към БАН, специализирана в секция "История на България след Втората световна война". Тя е автор на книгата "Власт и интелигенция. Българският скандал 'Солженицин' 1970-1974", както и на множество изследвания и статии относно българското общество и културни явления през второто полувреме на ХХ век.

Нейният труд "Специфика на българското 'дисидентство'" представлява предизвикателство за самата нея, за специалистите по темата и за читателите. Книгата предлага иновативен поглед върху феномена, който често се нарича "дисидентство", а авторката го интерпретира като интелектуално противопоставяне, норма на поведение, средство за влияние върху обществото и нравствен избор.

Изследването не цели да преразказва конюнктурно исторически факти; вместо това то стреми да разкрие обективно позициите и действията на българските интелектуалци през социалистическия период. Представени са новооткрити документи с информация за забранени книги (като "Недостоверен случай" от Емил Манов, "Люти чушки" от Радой Ралин и Борис Димовски, "Лице" от Блага Димитрова) и филми ("Животът си тече тихо" от Христо Ганев и Бинка Желязкова, "Една жена на 33" от Боян Папазов).

Анализират се механизмите зад репресиите срещу тези, които осмеляват да изразят несъгласие с наложените идеологически догми - например Валери Петров, Христо Ганев, Марко Ганчев, Гочо Гочев и Благой Димитров. За първи път у нас са публикувани емблематичното есе „Да не живеем в лъжа“ от Солженицин както текстът на чехословашката „Харта 77“.