История на дипломатическите отношения на България

Този труд разглежда и документира историческото развитие на дипломатическите отношения на България, както и институциите, които оформят и реализират външната политика и международните връзки на страната. За да се постигне цялостност в изложението, е необходимо сравнение между миналото, настоящето и бъдещето, тъй като днешният ден е продължение на вчерашния и неразривна част от утрешния. Поради тази причина текстът започва с кратък обзор на дипломатическата практика през времето на двете средновековни български царства, след което се проследяват съвременните дипломатически отношения.

Първата глава предлага обобщен преглед на дипломацията в България по време на двата средновековни периода, прекъснати от почти пет века османско владичество. Втората глава изследва дипломатическата активност през Българското възраждане с акцент върху ролята на българските възрожденци-дипломати в борбите за национално освобождение. Третата глава представя обща картина за дипломатическите отношения след 1879 година. Четвъртата глава анализира историята и динамиката в отношението към различни държави подредени азбучно. Петата глава съдържа информация за държави с които България е имала дипломация, но тези връзки са били прекратени поради определени политически или исторически фактори. Шестата глава е посветена дейността на българската дипломация в някои международни организации. Изложението завършва с 16 приложения, които допълват текста от главите и включват резюмета на английски, френски и руски език.

Разнообразието и значимостта на темите свързани с Министерството на външните работи в България изискват задълбочено проучване основно относно консулските και дипломатически отношения.
Необходимостта от регулиране взаимоотношенията между държавите произлиза още от ранните дни човешка цивилизация; тя води до установяване официални консулски и дипломатически практики наред със съответствующите институции. Днес тези отношения представляват важен инструмент за мирнополитически взаимодействия между страните чрез който те осъществяват својата външна политика спрямо други страни или международни организации; те защитават политическите икономически културни интереси както техните граждани така също юридичeските лица извън пределитe им . Те се основават na взаимното уважение , реципроцитета , ненамесването във вътрешната работа а равноправното партньорство .

Дипломатическите контакти като средство за формализиране мирного отношение помежду си според международното право не могат да бъдат разбраны без контекстуална представа о конкретната глобална ситуация . Призвани да помогнат при развитието приятелска атмосфера междудържавната комуникация , те най-вече служат za запазване мира сигурността света решаващи конфликти посредством диалог .