Ролан Барт за Ролан Барт

Когато при наблюдаването образът стане ясно очертан и се превърне в обект на непосредствено удоволствие, това съзерцание вече не е свързано с размисли за собственото "аз", дори ако те са мечтателни. То е подтикнато от едно органично усещане, а не просто морфологично /като например: "никога не приличам на себе си"/. Възприемайки всички мои близки, тази поредица от образи действа като медиум и ме свързва с физическото ми тяло; предизвиква у мен странен блян, който включва зъбите, косата, носа и тънките крака в чорапи - части от мен самия, но които сякаш не принадлежат изцяло нито на мен, нито на друг човек. В този момент изпитвам тревожност пред познатото; осъзнавам разцеплението на субекта – онова несъзнавано чувство за идентичността му.

Така снимките от детството и младостта ми проявяват двойствен характер: те са както откровени /разкривайки моето вътрешно тяло/, така и скромни /без да споменават "Аза"/. Следователно в контекста на моя семеен роман могат да се видят само отделни изображения от историята на тялото - тялото което започва работа и наслаждава писането. Това представлява теоретичния смисъл зад ограниченията; той показва как времето за разказване (образността) приключва с младостта на субекта: биографията съществува единствено в непроизводствения живот. Когато започна да творя или пиша, Текстът благоприятно ме освобождава от постоянството на повествованието ми. Текстът няма способността да разказват истории; вместо това той отвежда моето тяло към някакъв безсъзнателен език – езика на народа или несубективната маса /или обобщения субект/, макар че стилът ми все още поставя известна дистанция между нас.

Ролан Барт