Живот като строшено огледало

**Началото**

Живот, подобен на счупено огледало,
Парчета разпръснати по сивия под.
Пълзя между хаоса от остатъци
От мечти, надежди и копнежи.

От тях съставям призрачна мозайка,
Водя безброй битки срещу химери.
Те идват на тълпи, една след друга,
Опитвайки се да измерят силите ми.

По ръцете ми висят парчета кожа
От нарязаните длани; болката е заглушена в своя вик.
Небето ги притиска, а стъпалата са изподрани -
Разтварят се сред ледения звезден блясък.

Безумен и упорит, непонятен за другите,
Превръщам дишането си в самоизтезание.
Изкачвам се по склона след Сизиф,
За да открадна чуждото страдание...