Разпръснати спомени

Какво представлява животът, ако не безкрайна редица от самооценки? Независимо дали съзнателно или инстинктивно, в моменти на мъдрост и спокойствие, както и в периоди на страдание и дълбока тъга, ние постоянно се оглеждаме в себе си. Неизменно достигаме до различни истини относно нас самите и за това каква е била нашата човешка съдба досега. Тези малки и големи прозрения за изминалия ни път, за нашето човешко предназначение, за радостите и омразите ни, както и за надеждите и духовните ни търсения всъщност представляват пътя към собственото познание. Освен това те са свързани с разбирането на вечния живот – неговите парадокси и загадки, дълбините му и полетите над пропастта, която винаги заплашва да ни погълне. В този контекст равносметките, искрената изповед или кратките монолози на тревожното наше съзнание са сред най-забележителните текстове. Такъв тип произведение – стига да бъде написано честно с максимална искреност по отношение на моралното съзнание – има потенциал да бъде значимо; то е необходимо и полезно.
Божидар Кунчев