Сидхарта/ Огледало

При Херман Хесе (1877-1962) можем да намерим това, което Джон Барт описва в своята повест "Дуниазада" като "трагически оптимизъм". Той е автор с тъжен хумор. В неговите произведения някои откриват карнавална атмосфера, докато други виждат етична парабола. Тези черти не се изключват взаимно. Въпреки това иронията на Хесе често остава недооценена и пренебрегвана. Това може да бъде обяснено от факта, че много читатели търсят Учител, който предлага интуитивно познание без назидателност. И днес тази потребност продължава да съществува - успехът на Паулу Куелю е най-доброто доказателство за това в нашето време. Куелю също така дължи много на творчеството на Хесе... Но ако вече сме споменали Куелю, нека разгледаме как стоят нещата при един автор от периоди, изпълнени с остри недостатъци в хармонията и болката. Защото днешната болка често изглежда замаскирана от съмнения относно нейното истинско присъствие. В свят на симулации Хесе представлява старомоден търсач на автентични преживявания...
Йордан Ефтимов