Краткият следобед на един дълъг ден

Мотивът за написването на този роман произтича от усещането за постоянен недостиг на време. Откакто имам спомени, съм изпитвал затруднения с управлението му. Времето е ресурс, който не може да бъде върнат; то просто си отива и нищо не можем да направим по въпроса. Няма как да повторим вчерашния ден – той вече е минал.

Наскоро трябваше да се върна към събитията от началото на 90-те години, които сякаш бяха само преди миг. Спомням си Кръглата маса през 1990 г., а между тридесетата ми годишнина и наскоро преминалата петдесета има един сън, в който важни моменти са се слели в едно. Периодът между 1985 и 2006 мина като сон - толкова много случки станаха реалност, че почти не успях да ги осмисля, дори участвайки активно в тях.

С настоящия роман целя две основни неща:
На първо място, желая чрез няколко обобщаващи образа да покажа какво преживя моето поколение между 1986 и 1995 година. Тези години заслужават внимание именно през призма на човешките съдби, които те повлияха. Литературните герои без драматичен опит нямат място в романа; различните съдби реагираха различно – някои постигнаха успехи и удовлетворение, други пропуснати шансове или дори загубиха всичко. Не познавам достатъчно хора от обществото ни за цялостно представяне чрез героите в книгата; вместо това разглеждам четири персонажа с ярка трансформация през периода до '95-а година – представители на младите и амбициозни личности стремящи се към промяна у нас.

На второ място, с романа отправям послание към младите относно времето: то лети със скоростта на мигновение във възрастов смисъл. Докато сме млади, животът изглежда нескончаем; разполагаме с толкова много време, че част от него лесно може да бъде прекарана безцелно. Ставам дума не за прахосване обаче - важното е осъзнаването кaк нашият живот представлява низ от значими събития , оформящи изживяното време . Често малките детайли изведнъж стават най-съществени при равносметката след години.
Романът проучва девет лични или социалнополитически момента във живота на четирима души за десетилетие. Но всеки един живот е индивидуален: формира се не само от големите исторически събития но предимно от интимните срещи или дреболии - тези "житейски одрасквания", които по-късно започват блестят под светлината на времето.
Веселин Благоев