Емил Димитров

"Публиката ми даде живот. Тя ме избра и направи звезда.
ЕМИЛ

Той изпълняваше своите песни, които слушахме от старинните си грамофони или пък някой подсвиркваше мелодията зад ъгъла.
Страдахме за тъжния Арлекин и търсехме малката весела Мариана с шапка и перце, или се сбогувахме с нашата Мария...
Той ни каза на нас, а и на целия свят, че всички моряци са бели чайки. Винаги треперихме при неговата изповед за България.
Той пееше свои песни, а ние непрекъснато се опитвахме да ги запомним без грешка. Хората, притежаващи неговите плочи и стари грамофони, бяха наши идоли.
Онези, които посещаваха концертите му, ставаха различни – осветени от нова енергия. Те веднага започваха да планират как ще присъстват на следващото му представление.
През дните си минавахме - млади и стари, щастливи и натъжени; въпреки разликите помежду ни песните му винаги достигали до нас като магическо послание за любовта и красотата в живота – радостта и скръбта.
Неговият удивителен глас създавал невероятна музика; той ни отвори врати към един приказен свят където любовта е вечна и всеки може да намери място за себе си там - този свят те чака.
Песните му казват още: ако имаш сърце – не можеш да избегнеш страстната любов. След като чухme неговите произведения се връщахme у дома - по-различни и вдъхновени от надежди за утрешния ден.
В големите речници няма точно определение срещу термина Магия; обаче има записано "Магьосник": фокусник или вълшебник със свръхестествени способности.
Днес той липсва физически; но оставил е стотици афиши, хиляди грамофонни плочи И милиони хора продължават да говорят за него така сякаш не го няма само в миналото,
защото знаят ,че той живее тук завинаги . Няма сила способна да унищожи магичността на песента която Емил пя."