Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът - житейски съдби

"Мълнии не удрят в храстите • Комунизмът – съдби на живота

Това издание е реализирано с помощта на програмата МАТRА - КАР от Посолството на Нидерландия в София.
Даниела Колева, съставяне, редактиране и предговор
Ивайло Знеполски, научен ръководител
Александра Петрова, Ваня Еленкова, Даниела Колева, Дияна Желева, Иван Дионисиев, Калина Костадинова, Радостина Пенева, Славка Каракушева и Христина Гешова са автори на интервютата.
Веселин Праматаров е дизайнер на корицата.

СЪДЪРЖАНИЕ
Социализмът като житейска философия. Предговор

Интервюта с жители на село Бела речка:
Няма нито пари, нито смелост
Не ми беше особено удобно да си призная
Селският живот бе тежък за похвала
Сигурността идваше при лоялност към властта
Не съм гладувала или била гола
Каквато люлка ни носеше в детството,
така ще продължи да ни люлее.
През целия си трудов стаж не помня ден,
в който да отсъствам от работа.
В миналото раждаемостта беше висока и без нитрати.
Ние сме държавата!
Послушен и дисциплиниран изпълнител съм.
За една жена ръководителството бе истинско предизвикателство;
да пробиеш бе много трудно.
В душата ми винаги ще остана партиен член,
никой не можа да ме отклони от Бела речка.
Като се замисля обаче – не помня един ден как живея тук.

Интервюта с жителите на град Копривщица:
Но той таеше дълбоко обида в себе си;
през нощните часове сънищата ми са населени със сенки.
От самолет до волска кола –
аз имах научни стремежи; те се занимаваха само със строежи.
Бях длъжна да доказвам стойността си чрез труда си.
Днешните идеали сякаш вече ги няма никъде...
Успяхме през един живот да построим дом.
Когато им плащаш парите за членския внос…
По-добре човек здраво да работи,
отколкото просто да губи времето си някъде.
Животът ми прилича на приказка; доволна съм!
Не започнах всичко без усилия...
Рискът за ръководителя е реалност;
приемахме всичко за даденост.

Интервюта с хора от Русе:
Спомените ми остават тук; гробищата около мен напомнят…
За оцеляване трябваше мълчаливо да преживявам...
Понякога любовта остава непозната за нас…
Липсваха сили da se бориш za nishcho…
Имам хубави спомени; там прекарах младоста si...
Работихме под знамето na nepravilen лозунг…
Но все пак стегнато икономисвахме...
През цялото време чувствах себе си като агне сред гладни вълци…
Заблуждавахме се относно равноправието между хората: аз лично не вярвам това…
Работа s idealisti v otgovorna poziciya i ideali nad vseki..."