Misery

Жената го върнала към живота с уста в уста, изпомпвайки му гъсти и неприятно сладникави пориви на лош дъх. С усмивка, която изглеждала болнаво-сладка, тя се надвесила над него и му подавала болкоуспокояващи с големите си ръце, изработени от труд. Нежно се усмихвала, подреждала възглавниците около него и говорела детински, уверявайки се да погълне всяка последна хапка.

Той бил писател. Тя била неговият най-голям почитател. Извадила го от автомобила след катастрофа, довела го вкъщи и оперирала счупените му крака. Всичко, което той трябвало да направи в замяна, било да напише много специална книга само за нея – история за любимия й персонаж от романите му. Персонажът вече бил убит и сега той трябвало да го съживи.

Защото ако не успее или не спази инструкциите на медицинската сестра, тя щяла да бъде разочарована – много разочарована – и можело да предприеме действия, които ще го накарат да крещи...