Пиеси/ Теодора Димова

В драматургията съществува жанр, известен като "комедия на ситуациите". При Теодора Димова обаче наблюдаваме нещо по-различно – "мелодрама на ситуациите". Тук става въпрос за конфликти между персонажи, които са травестирани и желаят да бъдат едно, но всъщност представляват нещо различно. В отношенията си с другите те се проявяват като трета версия на себе си. Това поражда важен аспект – сблъсъкът между характери и ситуации води до невъзможността за истинско живеене. От тази перспектива можем да кажем, че Теодора Димова е единствената в българската драма и проза, която черпи вдъхновение от ежедневието не толкова от живота в неговото активно протичане, а от тихото и мълчаливо умиране на всекидневието. Нейните театрални текстове маскират смъртта на хората и техните характери... Конфликтът в пиесите ѝ се изразява в това, че героите сякаш се опитват да живеят; обаче колкото повече полагат усилия да го направят, толкова по-близо са до смъртта. Не присъстват сцени с насилие или убийства, но има много душевна болка и духовна загуба. Персонажите изглеждат физически живи, но душевно отслабват - остават само плът без съдържание... В творбите ѝ не става дума за сблъсък между хора, а по-скоро между идеи…
Митко Новков