Слънчево огледало. Поезия

Книгата на Силвия Влахова носи заглавието "Слънчево огледало". То е двусъставно и ярко, подобно на поезията, която съдържа. Но ако оставим настрана повърхностните впечатления, дълбочината разкрива един драматичен и приземен свят, изпълнен с тайни и благородство. Докато някои произведения се движат в рамките на "непоносимата лекота на битието", за Влахова това представлява само стартов пункт към изследване на "душата на Вселената" и тъмните аспекти на любовта, както и езотеричния свят, достъпен само за малцина. Това знание е едновременно привлекателно и ужасяващо; то не намалява чувствителността й към българските социални явления и народопсихология. Разочарованието от една ранена, но силна жена не я потиска до дребнавото самосъжаление или сълзливите клишета.

„Тръгни си, за да можеш да се върнеш...“ – този стих е категоричен и очакван, благороден и прощаващ, отчаян в мъдростта си, чуплив като светлина. Както самото „Слънчево огледало“, така е и Силвия Влахова." - Пламен Киров