Трагедията

Историята на Фауст често се определя като трагична. Драмата на Марлоу носи заглавие, което точно отразява това: „Трагическата история за живота и смъртта на доктор Фауст“.

Въпреки това, ако разгледаме критериите на Аристотел, които остават валидни и в съвременното разбиране за трагедия, можем да заключим, че творбата на Марлоу не е истинска трагедия. Тя представлява поучителен разказ за грешния живот и заслуженото наказание под формата на вечна смърт за един порочен индивид. Това обаче не притежава характерните черти на трагичното – нито Аристотел би го считал така, нито пък ние.

Трагизмът настъпва когато човек с добродетели и способности страда в резултат на сериозно заблуждение; такъв пример е Креон от „Антигона“ или временно Разколников от „Престъпление и наказание“.

За да бъде образът действително tragicen, героят трябва да бъде талантлив с високи идеали; способен да извърши героични постъпки и потенциално достигащ до добродетелност или дори святост; но поради някакво изкушение взема погрешно решение и извършва неморални действия.

Да остане траги́чен герой означава също така да предизвиква симпатия у зрителя. В контекста на християнската култура не бива той да бъде осъден завинаги – необходимо е неговата душа да има надежда. Такова е положението както с Фауст, така и с Маргарита.

Относно Мефистофел - той не може да играе ролята на трагически герой. Неговият статус е само този на изкусител – символизира злото подобно на змията в райската градина.

И така, нека продължим с разказването na драмата.