Нашето вечно утре

„Нашето вечно утре“ е една от най-впечатляващите книги, които съм прочел.“
Джон Грийн

Историята започва с две деца, които се срещат в игрална стая на болница през края на 80-те години. Едното е там заради болната си сестра, а другото се възстановява след сериозна катастрофа. Дните и месеците прекарани на такова място са дълги и трудни. Общата им страст към видеоигрите изгражда един споделен свят – пълен със забавление, бягство от действителността и ожесточена конкуренция. Но този период скоро достига своя край.

Когато двамата младежи се срещат отново няколко години по-късно, спомените ги заливат. Искрата между тях е мигновена и те решават да преследват мечтата си – да създават игри, които да радват играчите и да предизвикват техния интерес; така те откриват интимност в дигиталните светове, която им убягва в реалността.

Тази история разказва за сложния свят на идеалните вселени, които Сам и Сейди построяват, както и за недостатъците на живота около тях; тя разглежда теми като израстването, самоосъзнаването и успеха, който променя правилата; любовта и душевната или физическата болка - неща от които не можем да избягаме. И животът сам по себе си представлява нечестна игра.

„Нашето вечно утре“ представлява нежно признание към златния век на видеоигрите и едновременно с това разказва за двама души стремящи се да преодолеят собствените си ограничения във търсене на различни форми на любов. Романът проучва природата на идентичността, креативността , провала , терапевтичната сила на игрите и необходимостта от връзки: желанието ни да обичаме и бъдем обичани.