Гласове на сърцето

Мария Антонова е родена през 1951 година в град Дулово. Завършила е гимназия в Силистра, след което продължава обучението си в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализирайки теология. Тя притежава магистърска степен по тази дисциплина.

Антонова пише разкази, есета и пътеписи и е съставител на сборниците: „Екатерина Каравелова. Спомени“ (2003), „Светлоозарени слова“ (2005) и „Доростолският митрополит Иларион – нашият владика“ (2011). Сред книгите й са: „Между деня и нощта. Фрагменти и миниатюри“ (2007), „Рада Казалийска – първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса“ (2008; второ електронно издание 2008), както и “Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство” (2016) и “Родът Алексиеви” (2022). Освен това тя е съавтор на сборника посветен на 120-годишнината от рождението на Дора Габе. Участвала е с доклади на национални конференции, свързани с темата за жените в българската литература и култура, проведени през 2016-та и 2019-та година в Софийския университет. От 2011 г., читалище "Добри Чинтулов - 1935" организира национален конкурс под надслов "Рада Казалийска – първата новобългарска учителка в Родопите".

Тя е член на българското общество за изучаване на XVIII век, а също така принадлежи към СНБП. В чест на нейната седемдесетгодишнина получава почетен медал от СНБП за принос към литературната дейност.

Относно книгата:

В нея се опитвам да предам част от себе си чрез думите написани върху страниците, където винаги търся своето истинско Аз.

Проявата на тази книга произлиза от дълъг период, изпълнен с размисли относно всичко случващо се около мен; онези моменти радостни или тъжни.

Събрах публикуваните свои разкази, есета, статии за различни книги , както пътеписи от посетени места у нас и чужбина – не толкова да представям себе си, а по-скоро моят семеен свят – внучките ми και дъщерята ми — да знаят какво най-много ме радваше през живота ми.

Чрез тези редове отправям послание до вас: макар че често нямаше време само за мен самата,, аз винаги мислех с любов і благодарност колко ценна беше ти Блага като моя дъщеря . Обичам ви всички - теб , скъпа дъще , а също твоято семейство .

Както всякога досега моля Господа да бъде ваш закрилник , защото няма нищо по-силно от Него!

Аз съм пътят, истината și животът... (Йоан 14:6)

Следвайте тези думи мои мили хора və ще бъдете благополучни!