Фердидурке

Една сутрин трийсетгодишният Юзек се събужда от натрапчивите си мисли, когато изведнъж в стаята му влиза учителят по литература. Без никакви обяснения той бива захвърлен в един объркан и странен свят, изпълнен с подрастващи ученици и недостатъчно компетентни учители, които изглеждат инфантилно и затворени в безизходицата на вечната младост.

Романът "Фердидурке" на Витолд Гомбрович (1904–1969), който е сред най-интересните авангардни автори в световната литература, е написан по уникален начин. Този шедьовър заема особено място сред произведенията на автора и остава незабравим в литературния свят. Публикуван първоначално в Полша през края на 1937 година, романът бързо придобива популярност като литературна сензация, но е осъден от полския комунистически режим като скандален и подривен. Всички творби на Гомбрович са забранени в Полша за дълги години докато той бъде споменаван за Нобеловата награда. „Фердидурке“ се утвърдява като едно от най-влиятелните произведения на европейската литература през XX век; Милан Кундера го нарича „един от великите романисти на нашия век“.

„...Вероятно книгата ще остане незабелязана, но някои мои познати може да почувстват необходимостта да ми кажат стандартните думи към автора при публикуване на нова книга. Моля ви да не казвате нищо. Не говорете! Защото общественото положение на така наречения „човек на изкуството“ стана толкова претенциозно след всевъзможното фалшифициране във времето ни, че всяка похвала би прозвучала фалшиво. Колкото повече искреност вложите във вашето „много ми хареса“ или „съм възхитен“, толкова по-голямо ще бъде неудобството за вас двамата – мен и вас самите. Затова моля просто мълчете.
Млъкнете с надежда за по-добро бъдеще. А засега – ако искате да покажете одобрение – просто пипнете дясното си ухо когато ме видите; ако хванете лявото - знам че не сте доволни, а носът означава неутрална позиция относно мнението ви. С малко махане с ръка ще благодаря за вниманието ни без нужда от неудобство или комизъм.
Поздрави!“
Витолд Гомбрович