Великите умове не мислят еднакво

Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и много други учени са направили своите значими открития като натурфилософи, изследвайки природните явления в духа на своите гръцки и ислямски предшественици. Въпреки това те разполагали с новаторска методология, която им позволила да извършват директни експерименти и да анализират данни, благодарение на което е станало възможно точното математическо описание на различни земни и небесни феномени.

Техният забележителен успех коренно изменил нашето разбиране за Космоса и мястото ни в него. В резултат се появила дълбока духовна пропаст, която все още не е преодоляна.

Ако човешкият разум може да осмисли света без ограничения, какво остава за загадките? За духовната борба? Ако вселената действително функционира като машина с ясна математическа логика, има ли пространство за съмнение или свободна воля?