И леглото ни е зеленина

Виолета Радкова пише по магически начин. Тя е създала уникален литературен стил, в който разказва пълнокръвен сюжет с живи персонажи, използвайки невидимите нишки на истинския поет. Не можех да се откъсна от книгата, докато не достигнах до края на живота на Иван; през цялото време беше ясно, че животът му няма окончание. Това е едно дълбоко пътешествие, при което читателят трябва да плува или да потъне заедно с главния герой. По време на това приключение те следва особена милост – сякаш повей от крило.

Капка Касабова

Тази книга е изпълнена с радостта от разказването и удоволствието от изграждането на собствена вселена и населяването ѝ. Както често става с романите извън рамките на обикновеното описание, „И леглото ни е зеленина“ трудно може да бъде класифициран. Бих го оприличила повече като роман за втория шанс и възможните (не)осъществими паралелни съдби, както и за постоянното завръщане към предопределеното и неизменяемото - там където безкрайната свобода в литературата среща ограниченията на човешкото съществуване. С този роман Виолета Радкова не просто дебютира; тя навлиза директно в своята зрялост като писател.

Яна Букова

Романът разглежда необяснимата граница между реалността и съновидението. Изследва двата толкова различни живота на един човек и загадъчните синкопи между времевите линии и seemingly безкрайното земно пространство.

Христо Карастоянов