Ние и другите

Цветан Тодоров (1939–2017) издава книгата си „Ние и другите“ в началото на 1989 г., след като я е работил години преди това. В творбата той за първи път напуска своята „дискретност“ и категорично критикува тоталитарния режим в България, където живее до 1963 г. От хронологията става ясно, че Тодоров не се противопоставя на комунистическия режим по случайни причини, а от личен опит. По-късно той продължава да пише за теми, свързани с неговия житейски опит. Като французин с произход от друга страна, Тодоров търси разбиране относно възгледите на френските интелектуалци – водещи писатели и мислители от XVI век досега – към останалите народи. „Ние и другите“ разглежда тези нагласи чрез понятията етноцентризъм и универсализъм. Проучването му представлява мост между две други произведения: „Завладяването на Америка“ (1982) и „Недовършената градина“ (1998), които утвърждават Тодоров като един от най-добрите представители на критическия хуманизъм във Франция и световен мащаб. Неговото изследване остава актуално дори днес; то разширява нашето разбиране както за самите нас, така и за чуждите култури, предлагаща ни прозрения относно съвместното съществуване с тях. Всеки - независимо дали е политик или обикновен човек - може да извлече полза от тази мъдрост.

Стоян Атанасов